Направо към съдържанието

Хунин (езеро)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хунин.

Хунин
Junín
Сателитна снимка на езерото.
Сателитна снимка на езерото.
-11.0201° с. ш. -76.1075° и. д.
Местоположение в Перу
МестоположениеПаско, Хунин
ОттокМантаро
Площ529,88 km²
Дълбочина12 m
Надм. височина4082 m
Хунин в Общомедия
Изглед към езеро Хунин.

Хунин (на испански: Lago Junín) или Чинчайкоча (на испански: Chinchaycocha; вероятно от кечуа – „северно езеро“) е най-голямото езеро, разположено изцяло на територията Перу. Въпреки че Титикака е с доста по-голяма площ, източната му половина се намира в Боливия. Езерото е важно място за наблюдение на птици в страната.

По-голямата част от езерото се намира в провинция Хунин в регион Хунин. Северозападният му край се причислява към провинция Паско в регион Паско. Разположено е на 4082 m надморска височина.

Езерото е заобиколено от водна растителност, който на места достига до 6 km ширина и става достатъчно гъста, за да не може да бъде прекосена. Рибата е в изобилия и включва няколко интродуцирани вида. Внесената риба е сред причините за спада на броя на някои местни видове.[1]

Езеро Хунин попада във водосборния басейн на Амазонка. Изградена е ВЕЦ, която регулира нивото на водата на езерото при главния му отток – река Мантаро. В години на обилни валежи, колебанията в нивото на водата са умерени, но в години на суша водното ниво може да падне с до 2 m, оставяйки оголени големи райони. Най-дълбоката точка на езерото е на 12 m дълбочина.

От 1933 г. насам в езерото се изливат отпадъчни материали от миньорското дело в района, което оказва негативно влияние върху рибите и птиците, живущи тук.[2] Освен това, в езерото се вливат отпадъчните води на град Хунин. Тези замърсявания допринасят за процеса на еутрофикация на водоема.

Езеро Хунин е дом на два ендемични вида птици: Podiceps taczanowskii (критично застрашен) и Laterallus tuerosi (застрашен).[3] Районът на езерото се обитава от два ендемични вида жаби от рода Batrachophrynus.[1] Басейнът на езерото (включващ и неговите потоци) се обитава от 3 ендемични вида риба: Orestias empyraeus, Orestias polonorum, и Trichomycterus.

Богатото биоразнообразие на езерото кара перуанското правителство да класифицира 53 000 хектара от езерната територия като национален резерват през 1974 г.[2]

  1. а б Stuart, Hoffmann, Chanson, Cox, Berridge, Ramani and Young, editors (2008). Threatened Amphibians of the World. ISBN 978-84-96553-41-5
  2. а б ((en)) GSA Today – The heavy metal contamination of Lake Junín National Reserve, Peru: An unintended consequence of the juxtaposition of hydroelectricity and mining Архив на оригинала от 2017-10-16 в Wayback Machine.
  3. Schulenberg, Stotz, Lane, O'Neill, and Parker III. (2007). Birds of Peru. ISBN 978-0-7136-8673-9
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lake Junin и страницата Lac Junín в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.